<- Назад към началната страница

Турция - Грузия и обратно през 2022 год.

Съдържание
Началото | ^

Миналата 2021 година тръгнах за Грузия, но изобщо не успях да вляза там поради изискванията за Ковида. Тази година отмениха тези забрани и изисквания, подновихме плановете и започнахме да се стягаме за август месец. Познати пътуваха нататък през юни и юли, но аз държах на август, защото искахме да караме на по-голяма надморска височина из Кавказ, а не искахме там да ни вали дъжд. Е в Турция щеше да е малко по-топло по това време, но няма как да уцелиш навсякъде подходящото време при такива дълги и далечни пътувания.

В началото бяхме само двама човека. Аз с БМВ G 650 GS Sertao и Мирослав Михайлов от Перник с Хонда CRF 300 Rally. В последствие с нас дойде и Валери Попов от Русе с Ямаха 700 Тенере.

Бяхме си набелязали места за черно каране не само в Грузия, а и из Турция, така че нямахме намерение особено да бързаме из съседката ни.

И така на 11 август потеглихме. Уговорката ни беше да се съберем на границата, като поради наплива на гастарбайтери на граничният пункт Капитан Андреево, решихме да влезем в Турция през Гърция. През пункта Капитан Петко войвода пред Свиленград и от там Черекьой - Пазаркуле до Одрин.

От тук нататък ще давам маршрута ни всеки ден, изминатите километри, избраното място за спане и цените. Останалото ще пиша под снимките. Километрите са приблизителни, а не са точни, защото са смятани по карта, а също и няма как да хванем всичките маневри, мотането насам натам, а също и обикалянето за търсене на хотели, или места за спане. Снимките можете да разгледате в по-голям размер, като чукнете върху тях.

11.08.2022 - 500 км. - Величково (край Пазарджик) - граничен пункт Капитан Петко войвода - Одрин - Кешан - Гелиболу - Килитбахир - Алчитепе. | ^

След Алчитепе спахме на палатки край френското гробище мемориал от Първата световна война. Преди да направим лагера вечеряхме в една закусвална в Алчитепе, тъй като пътя минава точно през центъра на това село и през пазара му. Тука снимките са малко и от други места.


Моят мотор някъде из България на път към Турция.


Река Марица малко след Харманли.


Река Марица от моста на Любимец.


Моста на Тунджа в Одрин.


Новият мост над Дарданелите. Най-дългият в света. На връщане минахме по него.


Френското гробище мемориал край което бяхме направили лагерът ни за нощта.
12.08.2022 - 450 км. - Маршрутът ни за този ден беше: Алчитепе - Чанаккале - Чан - Балъкесир - Тавшанли - Кютахя. | ^


Гледка към крепостта Килитбахир от ферибота, който ни вози към Чанаккале.


Конят от филма Троя, подарен на Чанаккале от Холивуд.


Част от пристанището на Чанаккале.


Макет на Троя.


Някъде из Турция по прохода от Чан към Балъкесир.


Село Даралан.


Село Балия. Между тези две села Даралан и Балия пътят беше доста тесен, а завоите много къси и остри.


Пред хотела в Кютахя. Тук не беше много евтино. Стаята струваше 470 лири (50 лева).
13.08.2022 - 550 км. - Кютахя - Ескишахир - Сиврихисар - древен Гордион - Полатли - Анкара (околовръстно) - Кирикале - Йозгат. | ^


Между Сиврихисар и Полатли се е намирал древният Гордион. Градът на Гордии. Столицата на Фригия. Този същият Гордии, на когото колесницата била свързана с кожени ленти с теглещите я коне с толкова сложен възел, че никой не можел да го развърже. Пророчеството гласяло, че който успее да развърже този възел той ще владее изтока. Когато Александър Македонски минал от там, разбрал за пророчеството и го отвели, за да се опита да развърже възела. А той извадил меча си и просто разсякъл възела.

Могилата, която се вижда на заден план на тази снимка е гробнищата на цар Мидас живял през 8-ми век преди Новата ера..


Мозайка на Александър Македонски и конят му от древен Гордион.


Първоначалното място на мозайката в Гордион.


Древна гробница от музея на Гордион.


Червени поля и хълмове преди Анкара.


Околовръсното шосе на Анкара.


Някаква много малка част от Анкара.


Пейзаж от Йозгат.


Часовникова кула в центъра на Йозгат.

Тук вечерта, след като се настанихме излязохме да вечеряме. Около тази кула имаше предизборен митинг. Някакъв сипеше камара обещания, а на хората бяха раздадени знаменца и когато ентусиазирано им извикаше по микрофона -"Айде бакалъм" те ги размахваха тези знамена, и също викаха. В един момент страстите от предизборните обещания нещо се нажежиха и 6-7 човека започнаха да се бият с юмруци, и ритници. Още десетина човека се спуснаха да ги разтървават, а от страни на митинга съвсем спокойно наблюдаваха целият този цирк, жени, деца и старци, включително и ние. Но най-странното за мен беше, че цялата тази работа, този митинг имаше някаква охрана. Някакви се размотаваха там с радиостанции в ръцете, но изобщо не направиха опит да се месят във "веселбата".


Хотелът ни в Йозгат. Хубав тризвезден хотел само за 250 лири (26 лева) стаята. Естествено взехме три стаи.
14.08.2022 - 680 км. - Йозгат- Соргун - Сивас - Кангал - Дивирги - Черен каньон на Ефрат - Кемах - Ерзинджан. | ^

Този дена минахме малко повечко километри, но въпреки това успяхме да се насладим на екстремното великолепие на Черният каньон на Ефрат.


Пътят ни минаваше точно през град Кангал.


Паметникът на кучето символ на града и на Турция.


Крепостта над град Дивирги.


Вече се вижда и река Ефрат.


Река Ефрат.


Началото на пътя през каньона.
















Контрасти.




Този път дълъг, около 9 километра е копан от местните хора на ръка. Копан е близо 130 години. Има над 20 тунела, като материалът е изхвърлян в река Ефрат. Много от тунелите имат паметни плочи с посвещения на местните строители и имената им. Удивително инженерно съоръжение показващо силата и волята на човешкият дух! Копан е без техника, както казах на ръка....


Древна чешма в центъра на Ерзинджан.


Фонтан в центъра на град Ерзинджан.


Бележити градоначалници на Ерзинджан и годините, в които са управлявали града.


Заведението, в което вечеряхме. Интересното тук е, че през 2008 година пак с мотор минах и спах в хотел в Ерзинчан, и се храних в същото заведение. Тогава пак се казваше "Кебапистан". Сега заведението е станало малко по-модерно и рекламите, и надписите са му повече от тогава, но всичко останало се е запазило, както и вкусната, и евтина храна, разбира се.


Хотелът в центъра на Ерзинджан, в който спахме. Цената на една стая беше 350 лири, или 37 лева.

15.08.2022 - 370 км. - Ерзинджан - Кьосе - Байбурт - път D 915 - Чайкара - Оф - Ризе - Хопа. | ^

Този ден минахме малко по-малко километри, но за това пък част от тях доста екстремни и интересни. Гвоздеят в днешното каране беше преминаването през път D 915 определян, като най-трудният и опасен път на Турция. И тази му слава съвсем не е случайна.


Подходите към превала не бяха лесни, но все пак още беше асфалт.


Ето ме мен на превала на върха на прохода. Все още е асфалт. След няма и 200 метра започва черното.


Групата на върха на прохода.


Из тези баири трябва да караме.


Веселбата започва.


Е там долу трябва да отидем.


А това е пътя, по който трябва да слезем.


Друга гледна точка на същият път. Виждат се на пътя Миро и Валери, които бързаха пред мен.


Весела работа...


Оф. Бая зор видяхме, до като стигнем тая табела...


Хотелът ни в Хопа. Стаята струваше 400 лири (43 лева). Вече сме само на 20 км от Грузия.
16.08.2022 - 310 км. - Сарпи - Батуми - Кобулети - Поти - Зугдиди - Местия. | ^

Километрите изминавани в Грузия са по-малко, защото разстоянията не са така огромни, както в Турция, но за сметка на това пътищата са доста по-тежки и екстремни на места. Влезнахме в Грузия през Сарпи, граничният пункт между Турция и Грузия. Нямаше никакви проблеми, като цялата работа с преминаването и през двете митници ни отне не повече от половин час. След митниците има камара обменни бюра, от където купихме лари за Грузия. Допуснахме грешка да вземем цялата ни необходима сума там, вместо само малка част от нея, защото във вътрешността на Грузия имаше много обменни бюра, в които курса беше много по-изгоден, от колкото на границата. На границата си купихме и застраховка. Зелената ни карта не важи за Грузия, така че се взема грузинска застраховка за минимум 15 дни, която струва 20 лари (14 лева). Ченчаджията, който ми продаде застраховката се опита да ми я продаде за 20 евро, а не за 20 лари, но мило му обясних, че номера му няма да мине.

От там направо тръгнахме към Местия.


Жвари. От тук започва планината.


Част от водохранилището на река Ингури.


Водопад край пътя за Местия. От 2016 год имам снимка на същият водопад с мотора, който карах тогава, но водата, която течеше тогава през този водопад беше с по-голямо количество.


Започва Сванетия.


Напредваме.


Ето ни и двамата с Миро на бетоният път към Местия.


Красота от Кавказ и Сванетия.


Ето я и красавицата Ушба - 4700 м нмв.


Склуптура на царица Тамара в центъра на Местия.


Моторите ни в центъра на Местия. Зад тази сграда, където сме паркирали беше гестхаусът, в който спахме. Цената беше по 23 лари за легло, или по 15,50 лева.
17.08.2022 - 210 км. - Местия - Ушгули - проход Загари - Тсана - Лентехи - Кутаиси. | ^

Като километраж е малко, но като трудност и красота е направо висше качество Ще кача всички снимки тука, които съм направил през този ден. Някои от тях се повтарят и покриват, но красотата по тези места е изключителна, така че предполагам, че няма да ми се сърдите.


Преди да тръгнем нагоре обиколихме Местия и разгледахме всичко. Това е снимка на част от Местия срещу летището.


Местия.


И аз съм тука.


Вече сме тръгнали към Ушгули. Така се вижда Ушба зад Местия.


Ушба.


Близо сме вече до Ушгули. Пътя Местия - Ушгули е към 47 км, като, около 30 от тях са с асвалт и бетон. Мисля, че се канят да го оправят целият и вече към Ушгули да няма черен път.


Вечните крави по пътя...


Групата ни.


Къщи край Ушгули.


Ушгули.


В средата на този венец е връх Шхара - 5193 м нмв.


Ушгули.


Гледка към стената на Шхара.


Резиденция на царица Тамара край Ушгули.


Тръгваме нагоре от Ушгули към Тсана и Лентехи през прохода Загари.


Нагоре по прохода.


Превал на прохода Загари - 2623 м нмв.


Проход Загари.




Гледки край прохода.


Краят на трудният черен участък от прохода. След малко започва бетонът, а после асфалта.


Мирослав пристига.


Хотела, който доста трудно намерихме в Кутаиси. По някаква причина всички хотели и гестхауси в този град бяха пълни. Този хотел ни излезе по 53 лари (36 лева) леглото в две свързани стаи.


Моторите ни в двора на хотела.
18.08.2022 - 280 км. - Кутаиси - Мцхета - Жинвали - Кхоми - проход Датвисвари - Шатили. | ^

Тръгнахме рано от Кутаиси, но не и преди да направя няколко снимки на центъра му.


Фонтан в центъра на Кутаиси.


Фонтанът.


Обществена сграда в центъра на Кутаиси.


Част от водохранилището край Жинвали. От там свихме към прохода Датвисвари и евентуално Шатили. На десетина километра след Жинвали видях, че съм на изминати 250 км. На 300 км на мен ми светва лампата за резервата, а до Шатили имахме към 70 км с прохода. Ще трябваше да качвам прохода на резерва, ако не налеех бензин. Просто забравих да заредя...

Миро и Валери ме задминаха, отпрашиха напред, и пропуснаха отбивката край Жинвали за Шатили. Аз свих натам, на където бяхме тръгнали и взех да се ядосвам. Чудех се, какво да правя. Извадих и си включих телефона, и тъкмо да взема да дрънкам, и те дойдоха. Бяха се усетили, че мен ме няма и са объркали пътя.

Но най-интересното беше, че някакъв грузинец, като ме видя как псувам и се ядосвам, че карат напред без да знаят пътя, ми подари три сливи, за да се успокоя, да не се нервя... И така пропуснах зареждането.
Понеже сме с различни мотори, с различен разход и различни по обем резервоари, много рядко се уцелвахме да зареждаме на една, и съща бензиностанция.​

ГПС-ът на Миро показа, че има бензиностанция нататък по пътя ни. Потеглих спокоен, вместо да се върна в Жинвали и да заредя. Намерихме след около 15 км въпросната бензиностанция, но тя беше затворила и не работеше. Е такъв гаф, да тръгна из планината без бензин отдавна не бях правил...


Малко след Кхоми на около 20-30 км след Жинвали намерихме този хотел край пътя. Все още пътя беше с асфалт. Заехме една стая с три легла за 90 лари (61 лева) стаята, и понеже още беше обяд, свалихме част от багажа, и тръгнахме към Шатили.


Вече сме по черния път на прохода Датвисвари. Естествено лампата за резервата ми светна. Реших, че ще карам още малко нагоре и после се връщам, защото резервата ми беше, за около 70 км, а до Жинвали, и до бензиностанцията от тук имах към 40 км.


Пътя се катереше нагоре по прохода. Валери се отказа и се върна обратно към хотела. Миро имаше бензин, защото неговата резерва светва чак след 350-370 км, пък и както вече писах не зареждахме заедно и едновременно. А аз карах нагоре, лампата за резервата ми светеше и все си виках, още малко, и се връщам...


Започнаха сериозни серпентини към превала на върха на прохода. Аз все още карах нагоре...


Превала на върха на прохода Датвисвари -2676 м нмв.

До тук бях карал 40 км с бензина ми за резерва. До Шатили имаше още 20 км спускане, а после пак връщане през този превал и чак след това надолу към хотела в Кхоми, и бензиностанцията край Жинвали. Прецених, че ако карам до Шатили на връщане със сигурност ще закъсам за гориво насред тая планина. Перспективата хич не беше розова. Хвърлих няколко много яки благословии по адрес на собствената си глупост и казах на Миро, че няма начин да карам с него до Шатили. Ще трябваше да тръгвам обратно от тука и пак бях на кантар да стигна до бензиностанцията, но поне, ако закъсах щях да съм в цивилизацията. Така, или иначе бях изкачил прохода до най-високата му точка и тръгнах обратно, а Миро хвана към Шатили.


Проход Датвисвари.






Слизам надолу.


Ако някой си мисли, че пътя тук е с много малък наклон, да погледне водопадите на реката край пътя.


Гледки край пътя.


Река Арагви, която тече край този път, изобщо не се шегува.


Изпълненията на река Арагви.

Прибрах се в хотела към 17 часа. Миро си дойде малко преди смрачаване. Стигнал до Шатили и се върна, а аз само изкачих прохода Датвисвари. Този път толкова. Бях минал вече 65 км на резерва, а имах още към 30 км до бензиностанцията. Миро имаше шише с 1 литър бензин, което сипахме в моят резервоар. С този литър отгоре трябваше да се добера до Жинвали. Това ми осигуряваше поне още 30 км път.

19.08.2022 - 300 км. - Кхоми - Жинвали - Ананури - Степансминда - църквата на Гергети - Жинвали - Тианети - Ахмета. | ^

От Кхоми се върнахме пак в Жинвали. Заредих на бензиностанцията там. Бях минал на резерва точно 95 км. Със сигурност щях да закъсам, ако не беше литъра бензин на Миро. От там решихме да ходим по църкви и манастири, а после да продължим с планините.


Водохранилището при Жинвали на река Арагви.


Ананури.






В църквата на Ананури имаше служба. Водеше я самият патриарх на Грузия. Имаше и хор, който пееше божествено. Запалих няколко свещи и се помолих за нашето семейството, и за успеха на това пътешествие.


Кавказ.


Кавказка красота!




Горе в дясно на тази снимка е Кръстовият превал.


Част от наблюдателната площадка "Дружба на народите."


Друга част от площадката.


Кръстовият превал - 2395 м нмв. Официалната табела на превала е цялата наплескана с три слоя лепенки от смотаняците минали по този лек асфалтов път, така че не я снимах. И без това нищо не можеше да се прочете на нея. Отвратителна мода!!!


В далечината се показа връх Казбек.


Върхът на Казбек се видя.


Връх Казбек - 5033 м нмв.


Църквата на Гергети. Света Троица от 14 век. Новият асфалтов път беше затворен. Качваха се само високопроходими машини по черният път до горе. Още, като пристигнахме там долу и ни обявиха, че с тези мотори горе няма да можем да се качим. Помислих, че се бъзикат с нас, но шофьорите бяха сериозни. Започнахме пазарлък. Шофьор ни предложи оферта по 30 лари (20 лева) на човек, за да ни качи до горе. Аз му казах, че повече от 10 лари на човек не даваме. Накрая се разбрахме за по 20 лари (14 лева) на човек, за качване и сваляне, пак долу при моторите. Качихме се на Митсубиши Делика 4х4 и потеглихме нагоре. Пътя наистина се оказа ужасен! Огромни камъни, колкото телевизори и около тях други, колкото футболни топки. Ужасни стръмнини и наклони! Наистина нямаше да можем да се качим с моторите до горе, а беше само 3 километра този път. Оказа се, че асфалтовият път е затворен, защото премиера на Грузия щял да идва на църквата на Гергети. И горе на самата църква пак ни даваха зор и бързаха, но успях да се помоля, да запаля няколко свещи, и да снимам, преди да тръгнем надолу. И да добавя, че тази църква е с каменен иконостас. За първи път видях църква с каменен иконостас и с два огромни каменни кръста в ляво, и в дясно в горната част на иконостаса.


Църквата над Гергети.


Така се вижда връх Казбек от църквата на Гергети.


Иконата на Света Богородица в църквата на Гергети.

Интересно е да се знае, че от 14 век иконата на Свети Георги няма нищо общо с нашите икони на Свети Георги. Не е на воин на кон с копие и ламята в краката му. Свети Георги от 14 век е воин с корона на главата с кръстосани ръце и в едната си ръка държи меч. Почти същата икона видях и в Ананури, където също е от 14 век. Явно това с коня, копието и ламята е измислено по-късно през вековете. Освен това забравих да напиша, че навсякъде и в Ананури, и в църквата на Гергети беше пълно с поляци. Какво търсят в грузинските църкви не разбрах, тъй като те са католици.


Долу в ляво е Гергети, а в центъра на снимката е Степансминда.

Когато слязохме долу в Степансминда там тъкмо пристигаха кавалкада от черни джипове, черни мерцедеси и черни лъскави микробуси. Явно идваше властта.
Тръгнахме обратно пак по пътя през Кръстовият превал към Ананури и Жинвали, а от там свихме към Тианети и Ахмета.


Карст край пътя под Кръстовият превал. Под пътя там има чешма, от която тече чиста газирана минерална вода с разкошен вкус. Като Михалковската вода от магазина.


По пътя между Тианети и Ахмета снимах това растение.

Кръстих го "Син грузински трън". За първи път виждах син трън. Според Мирослав някой специално го е боядисал, за бъзик и за да ме шашка... Ако е така, бая се е потрудил, защото този трън растеше с километри край пътя...
В Ахмета намерихме хотел за 60 лари (40 лева) стаята и заехме три стаи. Това щеше да бъде базата ни, за да атакуваме Омало. Ресторанта беше срещу хотела.

20.08.2022 - 200 км. - Ахмета - Пшавели - Лечури - Омало - Лечури - Пшавели - Ахмета. | ^

Това беше най-натовареният ни и адреналинов ден. От Ахмета до Лечури е асфалт. От там започва черното каране до Омало, като се минава през превала Абано висок 2970 м нмв. Километражите са различни. Асфалта е към 25 км, но черното според Гугълската карта го дават 60 км в едната посока през прохода, но на излизане от Лечури има табела Омало-75 км. Ако знаех за тези разминавания, щях да засека километража, за да видя точно, какво ще покаже, но не знаех и не го направих. Ще кача всички снимки тука, които съм направил, за да се насладите на пътя и планината. Някои от снимките са правени на отиване към Омало, а други на връщане, но няма точно дублирани.

Тръгнахме рано към 7,00 часа от Ахмета, като разтоварихме моторите и оставихме част от багажа в хотела. Това се оказа много добро решение. Тръгнахме към Омало само двамата с Мирослав. Валери се отказа от този преход. Заредих до горе резервоара на мотора при тръгването ни от Ахмета. Не исках да се повтори пак издънката, която направих със Шатили.


Още сме ниско в гората. Това обаче не прави пътя по-лек.




Започна най-веселата част.


Е от там дойдохме.




Катерим.


От тука идваме.


Ето ни и двамата с Мирослав.


Превал Абано - 2970 м нмв на върха на прохода към Омало.


Превал Абано.


Дедо Влади на превала Абано на върха на прохода. Тука бяхме към 11,00 часа.


Това е вече пътя към Омало от другата страна на превала.


За да стигнем там в далечината трябва да преминем по серпентините, които са точно под нас и не могат да се видят на снимката. Това са и най-ужасните, и стръмни серпентини, по които някога съм карал в живота си!


Последна снимка от най-високата точка на прохода и тръгваме надолу към Омало от другата страна на превала. Аз много се колебаех дали да ходя до Омало, защото се чувствах доста скапан, но Миро ме нави. Кой знае кога пак ще дойдеш тука - ми рече - Ако изобщо пак някога дойдеш... И аз се навих и тръгнах...


Долу в ниското след превала пътя следваше течението на реката.


Сградата на рейнджърите.


Село, (или махала) Кхино по пътя към Омало.


Ето го и Омало. Преди него пак имаше серпентини, но вече силно натренирани ги фраснахме без никакво замисляне.


Части от Омало. Омало се води областен център.


В Омало.


В заведението на този хостел в Омало пихме чай и безалкохолно. Беше към 14,30 часа. Бяхме доста уморени. Колебаехме се дали да останем да спим тука и утре да слизаме, въпреки, че бяхме платили хотела в Ахмета. В същност това е правилното решение за този път и проход. Стигаш до Омало, спиш и на другият ден тръгваш обратно. Ние обаче понеже бяхме "супермени" решихме, че ще го направим за един ден с отиване и връщане... Пих една Фанта, дойдоха ми от някъде неподозирани сили и тръгнахме обратно. Чудна е тая Фанта нали? За всеки случай Миро провери в информационният център, какво е положението със спането. Към центъра имало туристическа спалня с цена 23 лари (15,50 лева) за легло. Места обаче нямало. Всичко било заето. И така тръгнахме обратно.


Пак сме долу при реката.


Пак сме горе на превала Абано - 2970 м нмв. Гадните серпентини под превала от към Омало бяха с такива ужасяващи наклони, че на моменти предницата на мотора ми олекваше и моторът се вдигаше на задна гума. Освен това пътя беше не по-широк от 2,70 метра. Видимост нямаше абсолютно никаква. Тръгнеш ли да изкачваш такава серпентина караш с много газ, до като я изкачиш. Няма никаква възможност за някакви маневри, а камо ли пък за спиране, защото ще паднеш веднага. Е по тия гадни серпентини, на няколко пъти се разминах на сантиметри с едни Лендкрузери, с едни АТВ-та и накрая едва не се сблъскахме челно с един кросов мотор... Изправи ми се косата. Започнах да свиркам с клаксона си преди да атакувам всяка серпентина. По едно време Миро ми се обади по разговорното и попита, кой свирка, и защо? Обясних му, каква е ситуацията. Той караше след мен и си мислел, че свиркам от кеф...


На превала.


Тръгваме обратно пак към цивилизацията и към хотела в Ахмета.


Има още доста път, който е на там.


Слизаме надолу.


Слизаме.


Слизаме...

Към 19,00 часа успешно се добрахме до хотела ни в Ахмета. Бяхме тотално изцедени! Тези общо, около 200 км, от които 150 км офроуд ги минахме, за около 12 часа...

Ресторанта беше срещу хотела. Отидохме да вечеряме. Там имаше група тинейджъри, които си правеха дискотека и надуваха силно някакви музики. Е този шум и джангър, вече окончателно ме довърши. Прибрах се в стаята в хотела, строполих се на леглото и направо умрях... Цялата нощ след това сънувах само серпентини, пропасти, напречни канавки, коловози, скали, пепел и чакъл... А адреналина от този, около 150 км жесток офроуд ме държа още два дена...

21.08.2022 - 350 км. - Ахмета - Телави - Тбилиси - Тсалка - Пога - Нинотсминда -Ахалкалаки - Вардзия. | ^

Обърнахме посоката към България. Омало беше най-източната точка, до която стигнахме. Вече пътувахме на запад.


Първата снимка тук е чак малко преди Нинотсминда. Пейзажът беше красив, но много мътен. Езерото е Сагамо.


Крепост Хертвиси, малко преди Вардзия.


Хертвиси.


Вардзия. Скален комплекс от 12-13 век.






Резервоар, който събира подпочвени води в комплекса.


Скални олтари.


Тунели навътре в планината.

Тъй като беше вече късно след обяд решихме, че ще преспим тук някъде, около Вардзия. Намерихме близо до някаква махала един комплекс от хотели и хостели. Човека ни поиска по 60 лари (41 лева) за стая. Тъй като вече не ни бяха останали лари в кеш поискахме да платим с карти, но се оказа, че не можело. Само с определен вид техни карти можело да се плати. Тогава се сетихме, че имаме евро. Човекът сметна курса и ни каза, че ще приеме по 22 евро за стая. Обяснихме му, че по 20 евро не са проблем, но виж по 2 евро в кеш вече е проблем. Тогава той се съгласи на 20 евро за стая. Комплекса още не беше окончателно завършен, но ставаше за преспиване.

22.08.2022 - 510 км. - Вардзия - Ахалтцикхе - Вале (Грузия) - Пософ (Турция) - Чилдир - Чилдир гьолу - Карс - Ани - Дигор - Тозлука - Ъгдър. | ^

Този ден трябваше да напуснем Грузия и пак да влезем в Турция. Избрахме да минем през граничният пункт Вале - Пософ, защото беше на няма и 15 км под град Ахалтцикхе, който пък беше съсем близо до Вардзия.


Крепост Рабат в Ахалтцикхе.


Крепост Рабат. После тръгнахме към границата.

След като минахме границата започна сериозен проход към Ардахан. Вече, обаче бяхме в Турция и шосето разбира се беше широко, като магистрала. Това не му попречи на този път да мине през превал висок 2644 м нмв. Времето застудя, изскочиха и едни черни облаци, и побързахме да се спуснем в ниското. После ме беше яд, че не спрях да снимам табелата на върха на прохода. Не за друго, а защото табелата беше абсолютно чиста без никакви лепенки по нея. Явно любителите на лепенките още не се бяха добрали до тука.

Валери си тръгна за България, защото много му домъчняло... На нас Мирослав, изобщо не ни беше домъчняло, и нямахме никакво намерение да бързаме да се прибираме, така че се разделихме с Валери, и тръгнахме в съвсем друга посока.


Вече съм пред езерото Чилдир.


Езеро Чилдир.


Езерото Чилдир е на 2000 м нмв.


Стигнахме Карс и от там свихме на изток към Ани. Това са част от стените на Ани.


Друга част от стените на Ани.


Влизаме в Ани.




Входът гледан от вътре.


Главната християнска катедрала на града.


Друга фасада на главната катедрала.


Катедралата отвътре.


Тук е бил олтарът.


Странично крило.


Каньонът на тази река в момента е границата. В ляво на снимката е Армения, а в дясно Турция.


Улица в Ани с малки магазинчета отстрани.


Джамия.


Ето пак границата. В ляво е Армения, а в дясно Турция.


Малка църква.


Куполът на малката църква.


Тук е бил олтарът


Куполът на параклис използван за царска гробница.


Куполът. Майстори са го правили!


Някъде по пътя към Тозлука.


Групата по пътя.


Хотела в град Ъгдър. Моторите бяха на платен паркинг по 8 лири (90 стотинки) за денонощие. А единична стая в този хотел струваше 280 лири (30 лева).

Станах рано сутринта и се разходих из град Ъгдър. В центъра му има огромна джамия. Естествено не пропуснах да я снимам.


Джамията в центъра.


23.08.2022 - 490 км. - Ъгдър - Догубаязит - Ишак Паша сараи - Мурадие - Еркич - Ахлат - Татван - Немрут кратер - Муш. | ^

Ъгдър е на около 50 километра от Ереван, но няма граничен пункт. Двете държави Армения и Турция не поддържат диполоматически връзки, и границата между тях е затворена. Ако искаш да влезеш в Армения трябва да минеш през Грузия.

От Ъгдър към Догубаязит минаваме точно по край Арарат. Той върха се вижда в действителност още от самият град Ъгдър, но сега времето беше много мътно и почти нищо не се виждаше. Не ставаше и за снимки, за това ще кача една снимка от миналата година, когато пак минах от тука.


Връх Арарат 5155 м нмв.

Стигнахме Догубаязит, прекосихме го и се изкачихме от другата му страна до двореца на Ишак Паша.


Стара джамия край двореца.


Входа на двореца.


Вторият вътрешен двор.


Кладенецът и кучешките къщички.


Тронната зала на двореца.

В пътеписа ми от миналата година съм качил много повече снимки на този дворец и съм написал историята му. Който се интересува да отвори и да прочете.


Мотори на колегите моторджии в Догубаязит.


Някъде из Турция близо до границата с Иран.


Не всичко е равно там. Още преди Мурадие минахме по край тази планина, която имаше все още преспи сняг, около върха. Оказа се, че това е планината Тендюрек висока 3542 м.


Малко след Мурадие видяхме и езерото Ван.


Красотата на езерото Ван. То си е направо море. И водата му е солена.


Ван гьолу.

Минахме по северният бряг на Ван през Еркич и Ахлат, и стигнахме Татван. В началото на града има отбивка на север за кратера на вулкана Немрут. Свихме на там и след 20 км се изкачихме на 2935 м. и погледнахме в кратера на вулкана.


Кратера на Немрут с голямото езеро в дъното.


Дясната част на кратера.


По павиран път слязохме на дъното на кратера до главното езеро.


После карахме до Муш, където взехме една стая за 1000 лири (108 лева) в този Гранд хотел с 4 звезди. Това в същност беше апартамент с две стаи и тераса, така че нямахме притиснения.


Снимка от прозореца на апартамента ни в град Муш.
24.08.2022 - 500 км. - Муш - Бингьол - Елязиг - Малатия - Гюрун. | ^

Този ден имаше здраво каране по хубавите турски пътища. Минахме няколко превала по 1600 - 1800 м. и навъртяхме километри. Турците карат, като откачени по тези пътища. Все едно за първи път виждат асфалт. Гонят със 130 - 140 а някои и с повече км/час. Камиони, бусове, баничарки, да не говорим пък за леките коли. Всеки настъпва газта, като за последно. А ние карахме с 90-95 км/час. Разбира се пътищата им са много хубави, широки и гладки, но при такива скорости, с които карат турците, като стане катастрофа последиците са ужасяващи. Бяхме свидетели на такава катастрофа.


Това са следите от зверска катастрофа. Хладилен ТИР натоварен с кутии прясно мляко се блъснал в лека кола. ТИР-а и колата бяха напълно изгорели, а двете платна на пътя бяха засипани с кутии прясно мляко поне 200 метра. Остатъците от ТИР-а се виждат в дъното на снимката, там където започва завоя. Колата е под него. Естествено бяха спряли движението и веднага се образуваха колони от коли и МПС-та. Ние с моторите се промъкнахме най-отпред на колоната. Миро се притесни, защото знае как се тутат и мотат тук в България при подобна катастрофа с жертви, и затварят цели пътища най-малко за ден, ако не за часове. Предложи да се върнем малко назад и да търсим черен път, за да заобиколим катастрофата. Викам му - Сокойно. Това е Турция. Тука не се мотат при катастрофа. И наистина след 15-20 минути полицайте разбутаха и разритаха, част от кутиите с мляко, и пуснаха бавно колоните, и движението. Когато минахме край изгорелият ТИР и колата под него след това по асфалта течеше направо река от прясно мляко, която прегазихме. Само мляко нямахме още по моторите от това пътешествие...


Това е пейзаж от Гюрун. Малко градче, но с много голям и хубав хотел в центъра.


4-звездният хотел Акташ в Гюрун. Стаята струваше само 300 лири (32 лева). Разбира се взехме две стаи.


Банята в 4-звездният хотел Акташ в Гюрун.


Банята. Не снимах кабинката на душа, но там освен нормален душ имаше и вертикални дюзи, които можеш да нагласиш, за да те обливат навсякъде. Мисля, че в България е абсурд да се намери подобен лукс толкова евтино.
25.08.2022 - 290 км. - Гюрун - Пинарбаши - Пазарйорен - Девели - Угрюп - Гьореме - Къмпинг Кая Кападокия. | ^

Малко километри минахме през този ден, защото целта ни беше Кападокия.


Край Кайзери се издига бившият вулкан Ерджиес - 3916 м.


Дедо Влади край Ерджиес.


Разпънахме палатките в къмпинг Кая за 200 лири (21,5 лева) общо за палатка, мотор и човек. Тука в Кападокия хотелите са с много корави цени, понеже мястото е много туристическо и комерсиално. А къмпинг Кая имаше плувен басейн, за това спечели предпочитанията ни. Цял следобед се изтягахме край басейна и смучехме бира Ефес. Имахме намерение да останем още един ден тука и да пообикаляме с моторите. Мирослав се разходи наблизо пеша и каза, че всички черни пътища наоколо са покрити със слои пепел дебел поне 8-10 см финна, като пудра захар. Това ни отказа от разходката с моторите из Кападокия. Нямахме желание да караме из финна пепел, а и не бяхме за първи път в Кападокия, та толкова да се чудим и шашкаме. Мирослав беше там за втори път, а аз за четвърти...

Преспахме и на другият ден тръгнахме. То и спането не беше особено добро, защото край къмпинга минава главен път и почти цялата нощ по него бучаха камиони. Ето малко снимки на другият ден от Кападокия.


Шоуто с балоните рано сутринта.


Балоните над Кападокия.


Част от Кападокия.







26.08.2022 - 730 км. - Къмпинг Кая - Гьореме - Невшехир - Аксарай - Хаймана - Полатли - Сиврихисар - Ескишахир - Инегьол - Бурса - Карачбей. | ^

На няколко места минахме по по-преки пътища. Имахме намерение да спим в Инегьол преди Бурса, но поради по-преките пътища се озовахме сравнително рано там, та продължихме нататък. Гледахме вече да сме, колкото може по-близо до България. Бурса е милионен град и изобщо нямахме намерение да минаваме през него, нито да търсим там хотели за спане. Опита ни научи, че в по-малките градове има по-добри и по-евтини хотели.

Между Аксарай и Хаймана минахме по край Соленото езеро (на турски Туз гьолу). Част от снимките са от там.


Соленото езеро.




Цветовете са невероятни. Имаше лек розов оттенък езерото.




Вече сме пред Хаймана.


Дедо на 68 години с мотора си е пълен хаймана!


Гледка към центъра на Карачбей от стаята ми в хотела. Стаята струваше 350 лири (38 лева). Взехме две стаи. Хотела не съм снимал, защото беше закрит зад едни дървета. Наоколо в центъра имаше още два хотела, но не сме ги проверявали за стаи и цени. Наблизо на 100 метра от хотела, до като се мотаех наоколо намерих магазин за алкохол. В Турция тези магазини са доста редки, което вероятно е свързано с някакви строги лицензионни ограничения. В такъв магазин има всякакъв алкохол. Коняци, водки, уискита, ракии и много видове бира. Най-евтиният Ефес беше по 22 лири (2,40) кенчето. Имаше и по 28 лири (3 лева), а имаше и по-скъпи. Веднага докопах две бири, а после казах и на Миро, къде е магазина, та и той го беше посетил.

Друго интересно през този ден нямаше освен факта, че преди Инегьол ни валя към половин час дъжд. Това беше и единственият дъжд, който ни валя на това пътешествие. Но пак минахме тънко, защото този дъжд в Истанбул бил придружен с доста силна буря и градушка, а в Измир улиците плували под 50 см слои вода. Това го видях в новините по турската телевизия на другият ден, до като закусвах в хотела. А ние край Бурса по средата между тези два града минахме с половин час кротък дъжд.
Между другото забравих да напиша, че всички хотели, в които спахме в Турция и цените, които съм цитирал за преспиването са с включена закуска на шведска маса. В Грузия закуски нямаше освен, ако не си поръчаш и платиш. Само в един хотел в Грузия имаше включена закуска в цената. Този край Кхоми преди прохода Датвисвари и Шатили, там, където ползвахме една стая с три легла.

27.08.2022 - 600 км. - Карачбей - Бандърма - Лапсеки - Новият мост над Дарданелите - Гелиболу - Кешан - Одрин - Капъкуле - България - Пазарджик - Величково. | ^

Това бяха последните 600 км от това пътешествие. Минахме през новият мост над Дарданелите, който в момента е най-дългият в света. Общата дължина със съпътващите го съоръжения е 4,6 км, а само самият мост е дълъг 2 км и 23 метра. Такса не платихме, защото на другият бряг там над Гелиболу всички бариери бяха отворени и светофарите светеха в зелено. То и по мостовете в Истанбул от Азия към Европа не се плаща такса. Плаща се само, когато от Европа влизаш в Азия.

Моста си беше безплатен, но от там пътя веднага ни поведе, за да се качим на магистрала, от която слезнахме пред Кешан, за да не заминем за Текирдак и Истанбул. Е там вече си имаше бариери, които се отваряха с НGS стикер, но имаше и бариери с каси за кеш плащане. Е там ни взеха по 59 лири (6,35 лева) за преминаването по тая магистрала и това беше и последното ни плащане в Турция.


На моста по средата между Азия и Европа.

На Капъкуле имаше опашки и много гастарбайтъри, които се прибираха към Европа. Ние обаче най-нахално минахме отпред с моторите. Никой не се развика. Минахме за 10 минути турската митница. На българската митница опашките бяха два пъти по-големи и нашите митничари съвсем естествено се мотаеха повече, та чакането беше по-голямо. За 20 минути, обаче успяхме да се промъкнем и от там. Не ни проверяваха багажа, защото нямахме вид на куфарни търговци. Остана само да минем "златният гьол". Колите минаваха, пръскачките се включваха и после се плащаше такса на едно гише в една будка. Аз с мотора минах отстрани на гьола, а не през него заради гадните пръскачки, които щяха да ме направят вир вода с някакъв вонящ препарат. Отидох на гишето да плащам, но служителя само махна с ръка да се махам. Така де, аз през гьола не бях минал, та ми спестиха тая такса.
Това беше. Остана само да се добера до дома във Величково.

За 17 дена минахме близо 7500 км на това пътешествие. Времето беше разкошно с изключение на половин час дъжд малко преди Бурса на прибиране. Това хубаво време ни позволи за изпълним на 100% програмата, която бяхме предвидили и начертали, и за Турция, и за Грузия. Моторите се справиха без никакви проблеми. Единствено аз опънах леко веригата някъде преди средата на пътешествието, защото ни се стори, че е леко провиснала. Това беше първото опъване на тая верига, от както съм я качил на мотора. Като се има в предвид, че вече тая верига беше на някъде, около 25 000 км нищо чудно, че леко беше провиснала. Разхода ми на гориво след неколкократни засичания на моят мотор беше 3,3 литра на 100 км. Да напиша и за парите. Всичко похарчих 2100 турски лири кеш, 600 лева изтеглени от картата, където съм плащал с нея и 220 евро обменени, и използвани в Грузия за плащания там в кеш. Значи, като сложим и 30-те лева за бензин, с които заредих в България на връщане 1300 лева ми е излязло цялото пътешествие.

Бензина в Турция струваше от 20,40 до 21,50 лири литъра, или към 2,30 лева, а в Грузия струваше към 2,70 лева литъра за А 95.

Това е, за сега. Пожелавам на всички дълги, успешни и красиви пътешествия!

Не чакайте, а карайте и пътешествайте! Успех!

<- Назад към началната страница