Румъния - Трансалпина, Трансфагарашан - септември 2014 год.
Началото
От доста време се канехме да щурмуваме тези двата култови прохода в Карпатите и все нещо не ни се получаваше организацията. Най-накрая избрахме датите в средата на септември за това пътуване. Септември не е най-подходящият месец, за да се качваш над 2000 м нмв в Карпатите, но разни метеорологични сайтове даваха прозорец с хубаво време точно тогава и ние решихме да им се доверим. Да се доверяваш на метеоролози и то за дългосрочни прогнози си е доста голям риск, но поехме силно въздух и решихме, че ще скачаме в дълбокото...
Ние - това бяхме аз дядо ви Влади с BMW R 1100 GS, Жоро Черноземски с Хонда VFR 750 и Митко Петков с Ямаха FJR1300. Двамата мои приятели са от Пловдив, а аз от Пазарджик.
Започнахме да уточняваме маршрута. Планът ни се получи такъв. Още първият ден влизаме в Румъния с ферибота при Оряхово-Бекет, спим в Крайова и на другият ден атакуваме Трансалпина от юг на север. После спим в Сибиу, минаваме през Трансфагарашана от север на юг и цепим към Русе през Дунав мост. За да не изнасилваме нещата спим в Русе и се прибираме спокойно на четвъртият ден по домовете си. Решихме да не се занимаваме с разглеждане на замъци, манастири, църкви и разни други подобни. Интересуваха ни Карпатите, карането през тях и коравите завои на проходите им. Освен това решихме, че палатки и къмпинг обурудване няма да носим, а ще спим на хотели, хостели, квартири, или други подобни, защото се доверявахме на метеоролозите, ама не чак толкова много... Значи от време на време се появяваха някакви зачатъци на разум в празните ни моторджийски глави.
Запазихме места в хотели в Крайова и Сибиу, чрез сайта на Букинг.ком и след по-подробно проучване на картите на България, и Румъния, така нагласихме маршрута си, че да минаваме горе долу, по около 350 км на ден. Започнах да търся средствата за това пътуване. Реших въпроса със средствата, като просто пропуснах да платя един наем на време. Да ме прощават собствениците, ама за добро дело го направих, за пътешествие, а не, за да ги профукам парите...
Пловдивчани не искаха да карат по магистрали и решиха, че ще минат през Беклемето за Северна България. Аз също не съм фен на карането на мотор по магистрали, но изчислих, че ако и аз карам през Беклемето пътя ми до Оряхово се удължава с близо 100 км, така че приех предложението на Гугъл да карам по магистрала Тракия, околовръстното на София, после магистрала Хемус и т.н. Разбрахме се с пловдивската агитка да се чакаме и съберем в Оряхово някъде към 13,30 часа, защото имаше ферибот за Бекет-Румъния в 14 часа.
13 септември 2014 - събота
Надиплих малко зимни дрешки в задният куфар на мотора си, сложих там и екипа за дъжд, несесера за баня, три сандвича, малко солен кекс, три - четири краставици плюс четири варени яйца, и в 9 часа сутринта в събота се качих на магистрала Тракия в посока към София. Бях се уредил с 440 румънски леи при курс за 1 лев = 2.24 леи, бях купил 20 евро за всеки случай, а имах и 150 лева суха пара за пътя и спането в България. Повече от богато по отношение на средствата този път.
Плана ми беше след магистралите да хвана от Луковит към Кнежа и от там право на север към Оряхово. Залепих километража на 120 км/час и взех да дремя на мотора. Към Ихтиман плъзна мъгла по магистралата и ми стана много студено. Спрях, навлякох си всичките дрешки, които носех и продължих да газоподавам нататък. След София се качих на Хемус и там по същата схема залепих на 120, и започнах да пресичам Стара планина. Някъде след 10,30 часа, когато вече подминавах Ботевград, както си дремех на мотора и изведнъж видях отбивка в дясно на магистралата с табела, на която пишеше - "Ферибот Оряхово" - 127 километра.... Брех мамка му, аз нещо много бързо пристигнах?!?! До като се освестя и спра успях да подмина отбивката поне със 150 метра. Огледах се наоколо. КАТ нямаше. Това ми позволи спокойно да обърна и да се върна обратно до отбивката в насрещното. И така напуснах магистралата и подкарах нататък. Появиха се табели за Враца. Абе аз през Враца не съм си прекарвал маршрута?!?! Спрях, извадих картата и разбрах, че съм се объркал. Слезнал съм от магистралата поне 40-50 км преди отбивката за моят маршрут. Сега трябваше да мина през Мездра, Враца и Борован за Оряхово. Тръгнах пак нататък към Дунава. Няма да си развалям сега рахатлъка, поради недомислените български указателни табели... Какво значение от къде точно ще мина? Нали пак ще успея да пристигна на време в Оряхово. Този маршрут беше по-дълъг от моя с 15-20 км. Карай. Ще го преживеем. В 12,30 часа видях Дунава.
Към 13,15 точно пред Оряхово реших да спра и да направя фотосесия.
От другата страна на реката се вижда пристанището на Бекет.
На мода е сега да се прави селфи....
Стигнах Оряхово. Брояча ми показа, че до тук съм минал точно 290 км. Заредих бензин до капачката на резервоара, защото в Румъния е малко по-скъп, та да не се прекарам и се паркирах пред пристанището на ферибота. Групата от Пловдив беше вече там. Подкрепихме се с Кока кола и зачакахме да дойде времето, за да се качим на ферибота. Купихме си билети. За сам човек с мотоциклет билета беше 6 лева. Наредихме се пред бариерата за качване на ферибота. Изведнъж от някъде изскочи още един моторджия с БМВ R 1150 GS Адвенчър. Мотора беше доста окалян, обурудван с офроуд гуми с трите куфара и доста багаж по него. Момчето говореше доста сносно и почти без акцент български, но в същност се оказа чех. Направихме малко мохабет преди да се качим на ферибота. Ростислав (така се казваше чеха) се оказа, че познава добре Димо Калайджиев и Събин. Помоли ме да им предам поздрави и на двамата, когато ги видя. Сподели, че обича да кара много офроуд с този мотор, а сега се прибира у дома в Чехия.
От дясно на ляво сме аз, Ростислав, Жоро Черноземски и Митака. Най в ляво е мотора на Ростислав. Зад нас е бариерата за качването на ферибота.
Качихме се на ферибота. Освен нас с моторите имаше още два ТИР-а и две румънски леки коли. Не успяхме да запълним и 30% от мястото по кораба. Изобщо голям теенелък, около този ферибот. Аз очаквах доста по-голямо оживление тук в Оряхово, около ферибота, но мястото се оказа доста пусто и спокойно. Тръгнахме към другият бряг и Бекет.
Отделяме се от българският бряг и отплуваме.
Част от пристанище Оряхово.
За 15-20 минути успешно преплувахме Дунава и слязохме на пристанището в Бекет. Тук минахме граничен контрол. Провериха ни личните карти, талоните на моторите и потеглихме из Румъния. До Крайова имахме да караме още към 60-70 км по път №55. Проблема тук беше, че трябваше да минем точно през центъра на поне 20 села за тези километри, но така стоят нещата в нашата съседка Румъния. Асфалта бе сравнително добър, а движението не беше много натоварено, може би поради факта, че това не е главен път. Проблемът, както казах е в многото села, през които се минава. Всяко село си има табела с името, пред която можеш да се изправиш и да сричаш 5-10 минути. И даже да успееш да го прочетеш, и да го произнесеш името му трябва да си сигурен, че ще си далече от истината, и от това как се произнася това име в действителност.
Има много пешеходни пътеки и ограничения. Често се среща трафик полиция. Къщите по селата им са хубави, големи и в повечето случаи нови. Покрити са с най-различни модели и видове скатни покриви. Лъха си на цигания, като им гледаш оградите и архитектурните елементи използвани по къщите. Освен това самите къщи са боядисани в ярки цветове с розов, виолетов, резедав, или син цвят, та както казах нещата си лъхат на цигания. Но пък в много от дворовете на къщите има всякакви цветя и рози, а аз в България в циганска къща цветя не съм виждал, така че има и разлики. Има изключително много улични кучета в Румъния, а през пътя преминават и други животни, и птици. Гъски, мисирки и кокошки ни пресичаха понякога пътя. Стигнахме в Крайова към 16 часа и започнахме да си търсим хотела.
Разликата между селата и града се оказа доста осезателна. Крайова е град с близо 250 000 жители. Широки булеварди с големи кръстовища. По центъра има много стари достолепни сгради от 18 и 19 век. Много европейски изглеждащ град. Нищо общо с циганията по селата преди това. Има международно летище до града. Точно в посока на летището, но преди него беше и "нашият" хотел Ханул Докторулуи, ако изобщо го произнасям правилно.
Табелата на хотела.
А ето как изглеждаше и самият хотел.
А това е статуята, която те посреща пред ресторантът градина в хотела.
Хотелът беше с две звезди, като стаята с две легла струваше 110 леи, или 50 лева. По 25 лева на легло. Това ни устройваше идеално. Настанихме се, освежихме се от пътя и тръгнахме с моторите към центъра на града, за да разгледаме и да заредим малко провизии за вечерята.
Части от Крайова.
Булеварди в Крайова.
Университетът.
Старт пред входа на университета. Бронзова статуя.
Ще се състезаваме....
Скулптури пред библиотеката на Крайова.
Скулптура пред библиотеката.
Митака снима из Крайова.
Ритуал пред кметството на Крайова. Булката дава вода на младоженеца.
Цветарник пред кметството.
Това би трябвало да е сградата на кметството.
А това е сградата на полицията в Крайова.
На площада в центъра на града имаше някакви игри и тържества. Беше пълно с млади хора.
Забавления из центъра на Крайова.
Фонтаните им бяха пеещи и работеха под звуците на виенски валсове. Седнахме на ларгото им, за да пием по бира в едно заведение. Бирата беше много хубава и евтина. Халба от половин литър наливна Старопрамен беше 5 леи, или към 2,20 лева. Интересното беше че Кока кола 300 милилитра също струваше 5 леи. Или Кока колата скъпа, а бирата евтина... Как да не им завидиш на тия румънци?!?!
И ние се забавляваме в центъра на Крайова...
Пак сме пред сградата на полицията. Доволни сме, че не сме вътре в тази сграда.
Тръгнахме си към хотела. Пътьом заредихме дисагите със зеленчуци, бира и хляб, за да спретнем една вечеря. В двора на хотела освен ресторантът градина имаше голяма палатка, в която се оказа, че ще има сватба. Виж това не го бяхме предвидили... Уредбите им дънеха и ни "забавляваха" точно до 3,30 часа през нощта. Чак тогава мирясаха и успяхме да поспим малко. Трябваше да отидем, да дадем някоя лея, за да ни закичи булката. После щяхме да гледаме и хорото с младите румънки, а не да се мъчим да спим... Така приключи този дълъг ден. Прехода ми за днес беше от 365 километра.
14 септември 2014 - неделя
Станахме към 7 часа и започнахме да прибираме багажа. Времето беше мрачно и облачно, а не ясно и слънчево, като вчера... Хъмммм. Дали не объркаха нещо метеоролозите? Към 8 без 15 потеглихме. Хванахме околовръстното на Крайова, което ни изведе на магистрала Е 79 в посока северозапад и започнахме да отхвърляме километри. Времето ставаше все по-зле. Задуха и силен източен вятър. Магистралата свърши на Филиаш и от там хванахме път № 55 към Търгу Жиу. Започнаха да се точат села през 2-3 километра. Стандартната румънска история. Започна да пръска дъждец, а после направо си заваля. Мамка им на метеоролозите! Пак не познаха! Сериозно се притесних. Още бяхме на 200 метра надморска височина и заваля. А днес трябваше да се качим над 2000... Спряхме. Облякохме си екипите за дъжд и обсъдихме положението. Решихме, че фронта просто ни пресича пътя, защото вятъра духаше от изток на запад, а ние се движехме от юг на север и може би щяхме да извадим късмет, тъй като до Карпатите и началото на прохода имахме някъде още към 100 километра... Поне много ни се искаше да се разминем с този дъждовен фронт... Не че нямаше да минем прохода и в дъжд, но кефа в никакъв случай нямаше да е същият, както в хубаво време.
Тук в това село спрях за да си облека екипа за дъжд.
Пейзаж от румънско село. От по-хубавите....
Продължихме нататък по този път да минаваме село след село. Дъждът спря. За да не караме точно до Търгу Жиу и да си удължаваме пътя преди Ровинари свихме надясно към Търгу Карбонещи. Така спестихме поне 30-40 километра. Тук някъде вече видяхме на хоризонта пред нас зъберите на Карпатите. Небето още беше мрачно, но от изток започна да просветлява, а дъждът, както казах по-горе вече беше спрял. Май все пак щяхме да извадим късмет с времето...
Тук някъде минахме през едно поле голямо горе долу, колкото софийското, което беше пълно със сондажни кули и нефтени помпи. Не се колебаят нашите съседи румънците да дупчат земята си и да вадят нефт и газ. Със сигурност и в България има, но разни псевдо еколози подкокоросват, и баламосват хората, и не дават да се дупчи. Ама същите тези еколози си карат колите на бензин, или на нафта, и се греят на парно на газ.... Между другото да споделя, че България е много по-мръсна от Румъния. Спреш ли на някоя отбивка в България, задължително наоколо е пълно с пласмасови шишета, найлонови чанти, чаши за кафе, отпадъци, празни кегчета от бира, и какви ли още не боклуци. А край всяко село у нас има нерегламентирани сметища с камари от боклуци. В Румъния въпреки циганията по селата такова нещо никъде не видях. Но да не се отклоняваме от целта си. Малко след едно кръстовище накрая на едно село видяхме тази табела.
Това не е началото на прохода въпреки табелата.
Част от агитката. Аз предвидливо още съм с долнището на екипа за дъжд.
Началото на Трансалпина е след село Новачи. Там спряхме в едно кафе, за да се поосвежим и да се подготвим психически за прохода. И времето, и настроението ни започна да се оправя. Над 20% от небето беше вече синьо. Браво метеоролози! Извинявам се, за дето ви псувахме преди малко....
Веднага след края на село Новачи започват първите завои и серпентини на Трансалпина. Асфалтът бе нов и перфектен. Кефа започна!
Някъде след първите серпентини по Трансалпина.
Части от прохода.
Щастливата агитка...
Гледки към по-ниските части на Карпатите. Населеното място, което се вижда на снимката е курорта Ранча, (или Ранка). Зад него леко в дясно горе по билото се вижда остър връх. В ляво от този връх, почти точно над Ранча горе на главното било се вижда как е врязан втория превал на Трансалпина.
Първият връх - превал на Трансалпина.
Части от Карпатите и първите вили на курорта Ранча.
Карпатите и Ранча.
След като се подмине Ранча започва изкачването към вторият превал. Той се намира малко в ляво под острият връх, който пък е в дясно на снимката.
Гледка от върха на вторият превал.
Тук вече съм подминал вторият превал и съм спрял, за да снимам изкачването към третият превал.
Начало на изкачването към третият превал.
На върха на третият превал съм. В дясно се вижда част от пътя на спускането, за да започне след това изкачването към главният връх.
Части от пътя на спускането от третият превал.
Спускане.
Спускане.
Започва изкачването към главният връх - превал.
Изкачване....
Стигнахме върхът на прохода Трансалпина! На 2145 м надморска височина сме в Карпатите.
Панорама от върхът на Трансалпина.
Шарените сергии по върха на прохода.
Това е последната снимка, която успях да направя на прохода Трансалпина. След тази снимка се опитах да направя клипче с апарата си, но понеже времето беше много студено и духаше леден вятър апарата ми замръзна, и изключи, така че следващите снимки успях да направя чак в Сибиу.
На върха на прохода имаше сергии и скари. Поръчахме си някакви суджуци и румънеца ги метна на скарата. Другите се напънаха да пият и бира в този студ, но аз пих само малко Кока кола, която си носех още от Крайова. От една уредба звучеше готина къдрава румънска музика.
Агитката ще яде суджук на скара на върха на прохода.
Настроението ни беше направо прекрасно. Бяхме изкачили Трансалпина и много ни беше кеф! На върха на прохода имаше няколко румънски мотора, чопъри и туристи. Десетина леки коли също бяха спряли на върха и екипажите им щъкаха, и снимаха наоколо. По върхната част на Трансалпина се разхождаше и една булка с красива булчинска рокля, която обикаляше, и си търсеше младоженеца. Младоженеца нещо не го виждах, но аз и не съм го търсил специално де... Имаше си купон на върха въпреки силният вятър и студът.
На 50 метра в страни от сергиите стърчеше една самотна кабинка за тоалетна, която предвидливо беше допълнително укрепена с четири въжета разпънки по крайщата, както се укрепва палатка, за да не я издуха вятъра. Навсякъде наоколо се виждаха върховете, пропастите и циркусите на Карпатите...
Спускането от прохода беше доста продължително. Имаше още много серпентини и завои, до като влязохме в горският пояс. От там нататък пътят също беше много хубав и интересен. Нещо подобно на пътя Доспат - Батак. До тук асфалта беше нов и перфектен. Чак тук някъде в средата на горският пояс се появи по-стар асфалт и през определено разстояние 500-600 метра имаше разкопани напряко на пътя изкопи вероятно за полагане на тръби за отводняване, които не бяха асфалтирани, а само засипани с чакъл. Имаше и няколко места по 100-200 метра офроуд, около мостове които бяха ремонтирани. Минахме покрай доста язовири и водохранилища по този път. Имаше интересни места за снимане там, но фотоапарата ми не искаше да работи и снимки за съжаление от там няма.
Апарата ми е любителски малък Никон Колопикс с обективче по-малко от 1 см, така че, като цяло снимките ми не са особено качествени, но това е положението. Нямам средства за по-сериозна техника. В същност снимката, с каквато и техника да е направена, даже с най-скъпата и съвършенната, по никакъв начин не може да ти даде представа за чувствата, усещанията, преживяванията и адреналина, които си изпитал по местата, на които си бил. Можеш да гледаш, колкото си искаш снимки, но не си ли бил на самото място, не си ли го видял лично, и не си ли го преживял, помирисал, и изпитал, никакви снимки не могат да ти дадат тези усещания. Така че пожелавам на всички, които ще четат този пътепис, ако имат възможност лично да преминат през проходите в Карпатите, за да могат да се изкефят максимало!
Излязохме на север от планината, която остана зад гърбът ни. На Себеш свихме надясно на изток към Сибиу. Там щяхме да преспим тази нощ.
Сибиу е град, с около 160 000 жители почти в центъра на Трансилвания. Има международно летище. Стар град основан някъде през 12 век. Римско селище е имало и преди на това място. Центъра на града е старата му част с крепостните стени, старите сгради, пазари и т.н. Пансионът, който бяхме намерили ние беше в по-новата част на града. Улиците обаче на Сибиу не бяха широки и прави, както на Крайова, а тесни и криви. Освен това градът е построен върху някакви възвишения, така че непрекъснато се спускаш, или изкачваш нанякъде. Ако не беше ГПС-ът на Жоро силно се съмнявам, че щяхме да намерим пансионът, в който бяхме запазили стаи, защото и с ГПС-а пак имаше мотане и обикаляне.
Tризвездният пансион "Амсо" и нашите мотори в двора му.
Главната сграда на пансиона. Ние сме отзад.
Стаите в този пансион бяха по 100 леи едната, или към 45 лева. Леглото ни излизаше по 22,50 лева. Даже по-евтино от хотела в Крайова. Освен това тук сватба нямаше, така че щяхме да се наспим на спокойствие.
Свалихме багажа, освежихме се и по старата схема отпрашихме към центъра, за да разгледаме и да купим продукти за вечерята.
Отиваме към центъра на Сибиу.
Кули, стени и стари улици.
Част от ларгото на Сибиу и част от агитката.
Eдин от площадите в центъра на Сибиу.
Други обществени сгради по същият площад.
Друга сграда от същият площад.
Една от катедралите на Сибиу.
На ларгото имаше магазин на Била. От там и напазарувахме. Цените бяха почти същите, както в България. После се прибрахме в пансиона. Хапнахме, пийнахме бира, направихме малко мохабет на сефелък в двора до моторите и после положихме морни тела по леглата. Утре тръгвахме към Трансфагарашана. Преходът ни за днес беше от 350 километра.
15 септември 2014 - понеделник
Станахме рано, закусихме и към 8 часа бяхме готови за тръгване. Напуснахме Сибиу в посока югоизток към Чиснъдие, а от там право на изток към Авриг. След Авриг има две села, като на 6 км след второто село Скорейу има голямо кръгово кръстовище. Там се хваща на дясно на юг към Кирцишоара. Защо го пиша това? Защото никъде няма табела точно за Трансфагарашан, а това е пътя. След като сте свили към Кирцишоара, Карпатите се изправят точно пред вас и това е пътя за прохода от север на юг.
Oтиваме право към планината.
Карпатите.
Дедо Влади атакува Карпатите от север.
От тук идваме.
По този циркус в дъното трябва да се изкачим. Това е северният вход на Трансфагарашана.
Започваме да изкачваме циркуса.
Гледката назад след първите серпентини.
Пoчти по средата на циркуса съм.
Част от средните серпентини.
Култова снимка малко преди върха на прохода.
Долните части на прохода.
Част от средните завои.
Последните завои преди върха.
Гледка надолу точно от кулата на върха на прохода.
Снимка от поредицата - аз бях тук...
Случайна среща с хора от офроуд форума на върха на прохода....
Пред хижата и езерото Бъля на върха на прохода.
Отидохме до хижата за да пробваме ресторанта там.
След близо час мотане по върха на прохода и висяне в ресторанта на хижата решихме да потегляме нататък и да слизаме на юг. И тук беше студено на върха, но не чак толкова, колкото на Трансалпина. Вятъра и тук беше доста студен и силен. Имаше най-различни мотори горе на върха на прохода, а и много други срещнахме по пътя. С повечето от моторджийте се поздравихме. Имаше даже една Хонда Голдуйнг с ремарке. И така решихме, че е време да се спускаме и потеглихме през тунела надолу на юг.
Завоите при спускането на юг от Трансфагараша.
Предпоследна снимка преди да яхна мотора и да спра чак близо до стената на язовира Видрару.
Слизаме на юг от Транфагарашана.
Част от чашата на язовира Видрару.
Стената на язовира Видрару. Най-високата на Балканите.
След спускането от южната страна на прохода започна едно дълго каране през разни гори с много завои, но по много лош асфалт с изключително много кръпки, тук там цепнатини и дупки. Видя ми се доста дълго и досадно, може би, защото вече липсваше адреналина от яките завои, серпентините и стръмнините. Но това е пътя на юг и трябва да се мине. Няма по-кратък път. От една пролука между дърветата направих една снимка на язовира, която съм качил по-горе. Някъде, около стената на язовира пътя стана направо отвратителен. Освен кръпките и дупките се появи и голямо количество пясък, и чакъл по завоите. По едно време пресякохме реката Арджеш и тръгнахме към града Куртя де Арджеш. Карпатите вече бяха зад гърбовете ни. Започна преминаването през купищата села разположени на 1-2 километра едно от друго. Дълго време даже не успявах да включа на 5-та скорост, толкова бавно карахме в трафика из селата. Следващата ни цел беше град Питещи, от където щяхме да се качим на магистралата към Букурещ. Още преди Питещи има кръстовище, на което, ако завиеш на ляво и следваш съответните знаци се качваш на магистралата към Букурещ. Там вече газирахме и започнахме да поддържаме добра скорост. Имахме още близо 200 км до България, и ако продължавахме да караме с 30-40 км през разни села щяхме да пристигнем, около полунощ на Дунав мост. За по-малко от два часа обаче по магистралата стигнахме Букурещ и хванахме околовръстното му шосе. Трябва да ви кажа, че по-тесен, по-гаден и натоварен път от това околовръстно не бях виждал. Широко, колкото второкласен междуселски път със страшни коловози от тировете дълбоки поне 10 см и ужасен трафик, и задръствания. Тирове, бусове, коли и всякакви МПС-та. Разбрахме, че ако чакаме и се редим чинно на опашката ще загубим страшно много време, и изскочихме на осовата линия с моторите. Изпреварвахме тотално всичко без значение, какво се движеше до, или срещу нас. Само, когато се паднеше пред нас да се разминат два тира се прибирахме за малко в дясно. Тогава място по средата не оставаше. Доста адреналиново и опасно каране се получи, но след 30-40 минути се измъкнахме от тапата, и напуснахме околовръстното на Букурещ, като хванахме пътя за Гюргево. На румънски Джурджу... Забравих да напиша, че започнах да уча румънски още от първият ден, от както влязохме в Румъния. За три дена успях да науча една дума и половина."Мульцомеск"- на румънски е благодаря, а "комплечере" е моля, приятно ми беше и пак заповядайте. Втората я водя научена наполовина, защото още не съм я усвоил много добре... Отдават ми се езиците нали?
За Гюргево се качихме на нещо, като магистрала и след няма и час бяхме пред самият град. Не се влиза в града, а се отбива наляво по едни тесни смотани пътища пак с големи коловози към касите за плащане на Дунав мост. За мотоциклети не се плаща, така че прередихме всички и към 17,30 се качихме на моста.
Минаваме през Дунав мост.
След няколко минути вече влизахме в Русе. Там нашенските граничари ни провериха личните карти и талоните на моторите, и после поехме по нещо, като магистрала из града. Заредихме бензин на Лукойл за 2,56 лева за литър А95 и след малко напуснахме Русе. Целта ни беше село Иваново на 15 км след Русе. Там в центъра на селото намерихме една къща за гости по 20 лева леглото в стаи с две легла и разтоварихме за пореден път катуна. Идеята ни беше да разгледаме на другият ден Ивановските скални църкви и чак тогава да си тръгваме към дома. Стопанката леля Спаса ни приготви много хубава и вкусна вечеря, направи ни разкошни салати, и така успях да глътна цели три Шуменски бири преди да полегна. За този изминал ден прехода ни се получи от 435 километра.
16 септември 2014 - вторник
Още вечерта преди да си легнем разбрахме, че времето в България се разваля. В южна България валеше на провала някакви огромни количества дъжд, а в северна България лошото време започваше от вторник, тоест от денят на прибирането ни. За Велико Търново, там от където щяхме да минем във вторник го даваха силен дъжд с гръмотевици от обяд нататък. При това положение решихме да се откажем от разглеждането на скалните църкви и да се изнасяме по-бързо към къщи. Най-прекият ни път към дома беше през Велико Търново, прохода Хайнбоаз и от Николаево по подбалкана към Карлово, и Пловдив. Сутринта хапнахме домашна баница и домашно кисело мляко за закуска, и към 8 часа потеглихме... Ама много хубаво готви тази жена леля Спаса. Тя между другото спомена, че в някакви кулинарни предавания по телевизията са и давали, и препоръчали рецептите.
Та така. Подгонихме здраво моторите в посока към южна България. Трафика беше слаб. Времето наистина много бързо се разваляше. Може би щеше да ни изненада, когато започнехме да преминаваме през Стара планина? Екипите ни за дъжд бяха най-отгоре на багажа в пълна готовност. Стигнахме Велико Търново. Дъжд все още нямаше. Не можах да се сдържа и направих три снимки между двата тунела на града. Отдавна исках да снимам от там.
Пазарджишкото БМВ във Велико Търново.
Велико Търново и Янтра.
Това беше и последната снимка, която направих на това пътешествие. От тук нататък гоних бързо, за да се прибера. Не ме валя и на Хайнбоаз, което ми позволи, и там да се изкефя максимално, като фуча по завоите на прохода със 100 км/час. После хванах подбалкана. Чак на Казънлък се опита да завали. Спрях и си облякох екипа за дъжд. Много бързо, обаче дъждът спря и само пътя остана мокър. След Калофер и малката Шипка спрях на една частна бензиностанция, за да заредя. Тук сипах и най-евтиният бензин за цялото това пътуване по 2,37 лева за литър А95. Следващият дъжд, който ме валя беше от Баня - Карловско до Песнопой. От там нататък вече дъжд нямаше и даже пътищата, около Пловдив, и Пазарджик бяха сухи. Към 13,30 часа паркирах пред къщи. За този ден минах 360 км.
А сега малко изводи и статистика. За тези четири дни минахме над 1500 км. Никакви проблеми с моторите не сме имали. Като разходи на мен цялата тази разходка ми излезе 345 лева всичко. Спане, гориво и храна. Бензина в Румъния е по-скъп от бензина в България. Лукойл е с най-скъпият бензин и в Румъния по 6,26 леи литъра А95, което при курс за 1 лев= 2,24 леи прави 2,80 лева. В Ромпетрол - Румъния литъра е 6,10 леи, или 2,72 лева, а има и частни бензиностанции, които продават на 6,03 леи, или 2,69 лева.
В България положението е такова. Едни от най-скъпите пак са Лукойл с цена за литър А95 от 2,56 лева. Има много бензиностанции, които продават по 2,50 литъра. В Пазарджик зареждам на 2,42 лева литъра А95, а най-евтината беше тази бензиностанция след Калофер по 2,37 лева за литър А95. Според мен разликите са фрапиращи. Не става въпрос, както едно време за 1-2 стотинки разлика на литър, така че си правете сметката и си отваряйте очите, от къде ще зареждате.
А сега малко за проходите. Двата прохода, през които минахме в Карпатите са невероятни! С голямо удоволствие бих ги минал отново без значение от посоката на преминаване. Разбира се добре е да се проучи много подробно времето, през което ще карате по тези проходи, защото планината си е сериозна, качвате се на много голяма надморска височина и независимо от сезона може да се получат много неприятни изненади, като вместо кеф може да се получат сериозни ядове. Има достатъчно метеорологични сайтове, който дават прогнози за времето по цяла Европа, както и за Румъния, както и конкретно за точно определени населени места, около проходите в Карпатите.
Асфалта на Трансалпина е нов, едрозърнест и е направо перфектен за тези височини. Трансфагараша е с по-стар и по-лош асфалт. Има много кръпки, а в по-ниското и пукнатини, и дупки. Асфалтът на този проход е някак грапав и надран, но това не подобрява сцеплението, а напротив на места даже стои малко хлъзгаво. Гледките по Трансфагараша са уникални, самият циркус се отваря от горе и позволява да се видят невероятни пейзажи, и да се направят невероятни снимки. Трасалпина няма възможност за такива пейзажи и гледки, но това не я прави по-малко адреналинова и по-малко опасна при преминаването. Освен това на Трансалпина се изкачват няколко височини и превали, до като на Трансфагараша изкачването е само едно.
Евала на румънците за тези два прохода! Чаушеску ги е направил навремето за да бяга из Карпатите, ако му се наложи, но сега румънците ги поддържат само за кеф и за туризъм, а не, за да минава транспортен поток от там. През тези проходи не могат да минат бусове, автобуси, или пък камиони. За транспортният поток през Карпатите румънците си имат други по-ниски проходи. В България няма такива пътища и проходи, като Трансалпина и Трансфагараш! Все едно от Банско към Сандански през Пирин точно по край Вихрен да мине асфалтов път. Не виждам как може да стане такова нещо в България. А румънците са го направили и то два пъти! Най-високият асфалтов път който имаме в България е Сестримо, Белмекен, Юндола. Той се качва малко над 2000 м нмв в Рила, но като път няма нищо общо със завоите серпентините, наклоните, пейзажите, гледките и адреналина на тези проходи в Карпатите. По този наш път няма нито една серпентина. Може би щяхме да ги конкурираме румънците с Кайзеровият път, който някога е минавал напряко през високите части на Рила близо до Мусала, но много отдавна части от него са разрушени и изчезнали, а да не говорим пък за асфалт. За пореден път сравненията за съжаление не са в полза на България.
Но пък, като го няма това в България, ето я къде е Румъния... На 300 км от Дунава са тези проходи в Карпатите.
Пожелавам на всички да имат възможността да отидат и да преминат през тези проходи в Карпатите, като за целта им пожелавам да извадят късмет, и да уцелят хубаво време!
Уверявам ви, че кефа и адреналина ви ще бъдат гарантирани!
Владимир Чорбаджийски - ВладиЧ
<- Назад към началната страница